ESTE SÁBADO 30 DE MAYO 2026 LA VOZ DE POETA
martes, 26 de mayo de 2026
30 DE MAYO 2026 LA VOZ DE POETA DESDE BULGARIA
ESTE SÁBADO 30
Наталия Неделчева PRESENTA
LA VOZ DE POETA DE BULGARIA
POR: FM 105.5 Radios de Corrientes
por internet en la radio oline
radiosdecorrientes.wordpress.com
radiosdecorrientes.com.ar
Desde Las Heras Santa Cruz Argentina
LA VOZ DE POETA
lavozdepoeta.wordpress.com
Desde Venezuela
.
HORA:
1:00 p.m. Colombia
2:00 p.m. Venezuela
3:00 p.m. Argentina - Uruguay
7:00 pm España
9:00 p.m. Bulgaria
.
ВРЕМЕ:
13:00 ч. Колумбия
14:00 ч. Венецуела
15:00 ч. Аржентина - Уругвай
19:00 ч. Испания
21:00 ч. България
FM 105.5 Stream Radio
чрез интернет по онлайн радио
radiosdecorrientes.wordpress.com
radiosdecorrientes.com.ar
От Лас Херас Санта Круз Аржентина
ГЛАСЪТ НА ПОЕТА
lavozdepoeta.wordpress.com
От Венецуела
Y obraste milagros de amor en mí…
Y obraste milagros de amor en mí…
Y obraste milagros de amor en mí, y no sé cómo sucedió; llegó como una suave brisa, como el recuerdo de una vida que no viví, pero que he estado esperando toda la eternidad.
Mi mundo se puso patas arriba, en un instante, en un suspiro, en silencio. Convertiste en magia todo lo que me dolió, y mi dolor se convirtió en un hogar donde encendiste una vela.
En amor, mi corazón te buscó y cantó… Una canción triste, una canción tierna, una canción que me desgarra porque es para ti, y te has ido.
Una canción que me abraza como una noche que nunca termina, como un abrazo que nunca he sentido, pero que mi alma conocía incluso antes de nacer.
La locura surgió: pensamiento tras pensamiento, cada momento para ti, cada respiración para ti, cada dolor, tuyo.
No eres un mago, pero me hiciste volar, creer que existe un lugar donde uno no está solo, donde el amor no es un sueño, sino una mano que te sostiene.
Pero tu mano está lejos, y yo extiendo la mía hacia el vacío.
La luna me acompaña cada noche en tus brazos que nunca me han abrazado. Iluminas un camino estrellado, lleno de sueños que no me atrevo a pronunciar, porque duelen.
Hueles a felicidad, sin haberte tocado. Tu imagen brilla en mí, sin haberte visto. Y es aterrador: cómo mi alma te reconoció, cómo te aceptó, cómo te llamó «destino», antes incluso de que yo tuviera derecho a llamarte «mío».
Y si algún día preguntan qué es el amor, diré: «El amor es aquel que nunca te toma de la mano, pero te sostiene el corazón».
Y si preguntan qué es el dolor, susurraré tu nombre. - D. Simeonov
А твориш в мене чудеса любовни..
А твориш в мене чудеса любовни, а аз не знам как стана — долетя като полъх нежен, като спомен от живот, който не съм живял, но съм чакал цяла вечност.
Светът ми преобърна — в миг, в дъх, в тишина. Магия направи от всичко, което някога ме е боляло, и болката ми стана дом, в който ти запали свещ.
Влюбено сърцето те поиска и запя… Песен тъжна, песен нежна, песен, която ме разкъсва, защото е за теб, а теб те няма.
Песен, която ме обгръща като нощ, която не свършва, като прегръдка, която никога не съм усещал, но душата ми позна още преди да се родя.
Лудост се надигна — мисъл след мисъл, всеки миг за теб, всеки дъх за теб, всяка болка — твоя.
Ти не си вълшебник, а накара ме да летя, да вярвам, че има място, където човек не е сам, където любовта не е сън, а длан, която те държи.
Но дланта ти е далеч, а аз протягам своята в празното.
Луната е с мен всяка нощ в твоите обятия, които никога не са ме прегръщали. Осветяваш път звезден, пълен с мечти, които не смея да изрека, защото болят.
Ухаеш на щастие, без да съм те докосвал. Сияе образът ти в мен, без да съм те видял. И е страшно — как душата ми те позна, как те прие, как те нарече „съдба“, преди да имам право
Suspiros Генчо Динев
Suspiros
Soy quien te hace arrodillarte ante mis demonios…
quien provoca una avalancha de sentimientos aquí, en tu pecho.
Quien enciende cada deseo de tu cuerpo y hace arder tu alma en el silencio de la noche.
Soy el Demonio que excita tu piel…
quien llena tus labios de pasión y deja en ellos un sabor a pecado y ternura.
Versos de suspiros se derraman entre nosotros, y las manos de la poesía se deslizan lentamente sobre tu cuerpo, como si fueras la tentación más hermosa jamás creada.
Cierra los ojos y siente el deseo que tengo por ti…
Siente la pasión mientras te desnudo con una mirada, con un aliento, con un toque.
Es una locura cómo te beso… como si el tiempo no existiera.
Te envuelvo en mis besos y te estremeces al sentir mi aliento en tu oído.
Mis manos te recorren lentamente, con avidez, como si buscaran cada secreto oculto bajo tu piel.
Tengo hambre de tu cuerpo…
Te acaricio mientras te beso y siento cómo tu pulso empieza a hablar por ti.
Te amo…
Quiero sentirte no solo con mis manos, sino con mi alma.
Eres mi placer… mi deseo… mi debilidad y mi obsesión.
Me vuelves loco.
Me haces perder la cabeza con un simple escalofrío, con la forma en que cierras los ojos cuando estoy cerca.
Y mis besos despiertan tus sentidos y te hacen olvidar todo lo demás.
Siento que somos uno.
Siento que este momento es único…
No son dos cuerpos, sino dos almas, unidas en una pasión, en una locura, en un deseo que se niega a detenerse.
Anhelo cada parte de ti.
Me encanta seducir tu alma y sentir tu piel de gallina al pensar en mí.
Te hace perder la cabeza… igual que tú me haces perderme en ti.
Quiero satisfacer nuestro deseo… porque dos cuerpos con el mismo deseo no pueden renunciar, solo se rinden al placer de los sentidos, al fuego que los consume.
Perder el juicio…
Hacer esas locuras que solo nosotros dos sabemos que secretamente deseamos y anhelamos.
Estar solos en un mundo donde solo existen tu aliento, mis manos y la pasión entre nosotros.
Eres mi adicción.
Mi deseo.
Mi obsesión.
Y el pecado en el que me perdería una y otra vez…
G.D.Str
Въздишки
Аз съм този, който те слага на колене пред демоните ми…
онзи, който предизвиква лавина от чувства тук, в гърдите ти.
Онзи, който разпалва всяко едно желание на тялото ти и кара душата ти да гори в тишината на нощта.
Аз съм Демонът, който възбужда кожата ти…
който изпълва устните ти със страст и оставя по тях вкус от грях и нежност.
Стихове от въздишки се разливат между нас, а ръцете на поезията бавно се плъзгат по тялото ти, сякаш си най-красивото изкушение, създавано някога.
Затвори очи и почувствай желанието, което имам към теб…
Почувствай страстта, докато те събличам с поглед, с дъх, с докосване.
Лудо е как те целувам… така, сякаш времето не съществува.
Обгръщам те с моите целувки и потръпваш, когато усетиш дъха ми в ухото си.
Ръцете ми минават през теб бавно, жадно, сякаш търсят всяка тайна, скрита под кожата ти.
Гладен съм за твоето тяло…
Галя те, докато те целувам, и усещам как пулсът ти започва да говори вместо теб.
Обичам те…
Искам да те усетя не само с ръце, а с душата си.
Ти си моето удоволствие… моето желание… моята слабост и моята мания.
Подлудяваш ме.
Караш ме да губя разума си само с едно потръпване, само с начина, по който затваряш очи, когато съм близо до теб.
А моите целувки събуждат сетивата ти и те карат да забравиш всичко извън този миг.
Чувствам се така, сякаш сме едно цяло.
Почувствай, че този момент е уникален…
Това не са две тела, а две души, съединени в една страст, в една лудост, в едно желание, което отказва да бъде спряно.
Жадувам за всяка част от теб.
Обичам, когато съблазнявам душата ти и усещам как настръхваш от мисълта за мен.
Кара те да губиш ума си… както и ти караш мен да се изгубя в теб.
Искам да заситя желанието ни…
защото две тела с едно и също желание не могат да се откажат те само се отдават на удоволствието на сетивата, на огъня, който ги поглъща.
Да загубим преценката си…
Да вършим онези луди неща, които само ние двамата знаем, че тайно искаме и жадуваме.
Да останем сами в свят, в който съществуват само дъхът ти, ръцете ми и страстта между нас.
Ти си моята зависимост.
Моето желание.
Моята мания.
И грехът, в който бих се изгубил отново… и отново.
domingo, 24 de mayo de 2026
¡Feliz día de las Letras y la Palabra, porque son pájaros que llevan la Luz en sus alas y calientan nuestros corazones!
¡Feliz día de las Letras y la Palabra, porque son pájaros que llevan la Luz en sus alas y calientan nuestros corazones!
*** Con las palabras alimenté a una bandada de pájaros
y todos volaron hacia ti.
La esperanza se posó en los cables
y nuestros miedos murieron en la noche.
No sabía que las estrellas eran universos
y el viento sabía bailar
en mi cabello, probablemente esparcido
por tu caricia invisible.
Las flores se convirtieron en rimas,
capturando el mundo con su aroma
y como en una belleza invisible
para ti nacieron las palabras.
Y luego volaron libres
y no se detuvieron en ningún lugar de su camino.
Esos mensajeros fueron y no fueron,
pero en tu corazón encontraron refugio.
Autora
Leonida Doncheva
Честит празник на Буквите и Словото, защото те са птици,които носят Светлина на крилете си и топлят сърцата ни!!!
***
Със думите нахраних ято птици
и всичките към тебе полетяха.
Надеждата накаца върху жиците,
а страховете ни в нощта умряха.
Не знаех, че звездите са вселени,
а вятърът умее да танцува
в косите ми, навярно разпилени
от твоята невидима милувка!
Цветята се превръщаха във рими,
пленяващи света със аромата
и сякаш в красота незрима
за теб се раждаха словата.
А после волно полетяха
и никъде по пътя си не спряха.
Те пратеници бяха и не бяха,
но в твоето сърце откриха стряха.
Автор
Леонида Дончева
Si pudiera decírtelo - D. Simeonov
Si pudiera decírtelo…
Si pudiera decirte cuánto te amo, te lo susurraría en una noche en que no pudiera respirar. Lo diría para que el cielo temblara y el silencio se rompiera como cristal bajo mis dedos.
Pero el destino —esa cruel y fría amante— decidió separar nuestros caminos, arrojarlos a dos abismos, dejarnos como dos mitades de un mismo corazón que nunca se encuentran, pero que siempre duelen.
Si pudiera retroceder en el tiempo, me aferraría a ese momento en que aún estabas aquí. Sostendría tu mano más tiempo, te miraría para que comprendieras todo lo que no pude decir entonces.
Pero la vida no pregunta si estamos preparados para perder. Simplemente se lleva. Y deja tras de sí habitaciones vacías en las que el eco de tu nombre aún me despierta.
Si pudiera decirte cuánto te amo, lo haría con una voz temblorosa, con palabras que hieren, con una verdad que quema.
Porque mi amor por ti no es un poema, ni un recuerdo, ni una costumbre. Es una herida que no cicatriza, una llama que no se apaga, un dolor que no me pregunta si lo quiero.
Y por mucho que intente seguir adelante, cada noche regreso allí: donde estás, donde yo no estoy, donde podríamos haber estado, pero no llegamos a ser.
Si pudiera contártelo todo, lo haría. Pero las palabras son escasas, y mi amor, demasiado grande para caber en el lenguaje humano.
Y sin embargo… en el silencio entre dos mundos, aún te amo: más fuerte de lo razonable, más doloroso de lo justo, más verdadero de lo que el destino permitió. - D. Simeonov
Ако можех да ти кажа…
Ако можех да ти кажа колко много теб обичам, щях да го прошепна в нощ, в която дъх не стига. Щях да го изрека така, че и небето да потръпне, и тишината да се счупи като стъкло под пръстите ми.
Но съдбата — тази строга, хладна повелителка — реши пътищата ни да разкъса, да ги хвърли в две бездни, да ни остави като две половини на едно сърце, които никога не се срещат, но винаги болят.
Ако можех да върна времето назад, бих се вкопчил в онзи миг, в който още беше тук. Бих задържал ръката ти по-дълго, бих те погледнал така, че да разбереш всичко, което тогава не успях да кажа.
Но животът не пита дали сме готови да губим. Той просто взима. И оставя след себе си празни стаи, в които ехото на името ти още ме буди.
Ако можех да ти кажа колко много те обичам, бих го направил с глас, който трепери, с думи, които режат, с истина, която гори.
Защото любовта ми към теб не е стих, не е спомен, не е навик. Тя е рана, която не зараства, пламък, който не угасва, болка, която не ме пита дали я искам.
И колкото и да се опитвам да продължа, всяка вечер се връщам там — където стоиш ти, където ме няма, където можехме да бъдем, но не станахме.
Ако можех да ти кажа всичко, бих го направил. Но думите са малки, а любовта ми — прекалено голяма, за да се побере в човешка реч.
И все пак… във тишината между два свята аз още те обичам — по-силно, отколкото е разумно, по-болезнено, отколкото е честно, по-вярно, отколкото съдбата позволи. - Д.Симеонов
DIME - D. Simeonov
Dime…
¿cómo se olvida a alguien que irrumpió en tu vida como una tormenta, llevándoselo todo y dejándote solo con el silencio en el suelo?
¿Cómo se cura una herida que no sangra hacia afuera, sino solo hacia adentro, en esos lugares donde nadie mira?
A veces, por la noche, todavía te busco, no porque crea que estás ahí, sino porque no sé cómo dejar de buscarte.
Y me duele… no porque te hayas ido, sino porque nunca te quedaste.
Dicen que el amor es un regalo. Pero a veces es un cuchillo: afilado, hermoso, brillante lo suficiente como para que no veas cómo te corta.
Todavía atesoro esos momentos en que me parecía que el mundo era más silencioso cuando respirabas cerca.
Y ahora… el mundo es ruidoso, y estoy sola, y el silencio entre los latidos de mi corazón lleva tu nombre.
Si algún día lees esto y sientes que algo se encoge en tu interior, recuerda que este es mi corazón que aún te ama, incluso después de todo, incluso después del final, incluso después de mí.
Y si una lágrima cae por tu mejilla, que sea el último rastro de nosotros, el único que jamás borraré.
Ако можех да ти кажа… Ако можех да ти кажа колко много теб обичам, щях да го прошепна в нощ, в която дъх не стига. Щях да го изрека така, че и небето да потръпне, и тишината да се счупи като стъкло под пръстите ми. Но съдбата — тази строга, хладна повелителка — реши пътищата ни да разкъса, да ги хвърли в две бездни, да ни остави като две половини на едно сърце, които никога не се срещат, но винаги болят. Ако можех да върна времето назад, бих се вкопчил в онзи миг, в който още беше тук. Бих задържал ръката ти по-дълго, бих те погледнал така, че да разбереш всичко, което тогава не успях да кажа. Но животът не пита дали сме готови да губим. Той просто взима. И оставя след себе си празни стаи, в които ехото на името ти още ме буди. Ако можех да ти кажа колко много те обичам, бих го направил с глас, който трепери, с думи, които режат, с истина, която гори. Защото любовта ми към теб не е стих, не е спомен, не е навик. Тя е рана, която не зараства, пламък, който не угасва, болка, която не ме пита дали я искам. И колкото и да се опитвам да продължа, всяка вечер се връщам там — където стоиш ти, където ме няма, където можехме да бъдем, но не станахме. Ако можех да ти кажа всичко, бих го направил. Но думите са малки, а любовта ми — прекалено голяма, за да се побере в човешка реч. И все пак… във тишината между два свята аз още те обичам — по-силно, отколкото е разумно, по-болезнено, отколкото е честно, по-вярно, отколкото съдбата позволи. - Д.Симеонов
Pan y Sal Simeonov Dimitar
Ако можех да ти кажа… Ако можех да ти кажа колко много теб обичам, щях да го прошепна в нощ, в която дъх не стига. Щях да го изрека така, че и небето да потръпне, и тишината да се счупи като стъкло под пръстите ми. Но съдбата — тази строга, хладна повелителка — реши пътищата ни да разкъса, да ги хвърли в две бездни, да ни остави като две половини на едно сърце, които никога не се срещат, но винаги болят. Ако можех да върна времето назад, бих се вкопчил в онзи миг, в който още беше тук. Бих задържал ръката ти по-дълго, бих те погледнал така, че да разбереш всичко, което тогава не успях да кажа. Но животът не пита дали сме готови да губим. Той просто взима. И оставя след себе си празни стаи, в които ехото на името ти още ме буди. Ако можех да ти кажа колко много те обичам, бих го направил с глас, който трепери, с думи, които режат, с истина, която гори. Защото любовта ми към теб не е стих, не е спомен, не е навик. Тя е рана, която не зараства, пламък, който не угасва, болка, която не ме пита дали я искам. И колкото и да се опитвам да продължа, всяка вечер се връщам там — където стоиш ти, където ме няма, където можехме да бъдем, но не станахме. Ако можех да ти кажа всичко, бих го направил. Но думите са малки, а любовта ми — прекалено голяма, за да се побере в човешка реч. И все пак… във тишината между два свята аз още те обичам — по-силно, отколкото е разумно, по-болезнено, отколкото е честно, по-вярно, отколкото съдбата позволи. - Д.Симеонов
LA DISTANCIA
LA DISTANCIA La distancia no borra el pulso; lo recoge silenciosamente y espera, un sentimiento que florece, resplandeciente como el fuego de la primavera, el fuego del amor Y en el momento de la soledad más profunda, cuando el alma necesita refugio, la verdad irrumpe desde las sombras, uniéndome de repente contigo. Es un rayo que atraviesa el olvido, una explosión de luz compartida, el redescubrimiento del norte perdido que restaura el rumbo del amor. Una calma precisa que sacia la sed, en el momento justo y en el mapa preciso, atravesando la red del espacio con la fuerza de una devoción fiel. Es un mundo de sentimientos lleno de ternura donde el tiempo se vuelve jardín, y la magia del amor que nos une es un cuento que no tiene fin. Un amor a la distancia Donde no hay muros, solo un brillo que empieza a soñar y unir los corazones de dos orillas que se abrazan a la distancia con amor y eso es una pintura de un sentimiento que no puede ocultar. Idea y Realización: fibproducciones derechos del auror
