Caballos...
Lo que se dice caballos
confieso que he visto alguno,
desde el pangaré al lobuno
supe andar en más de uno
por estos campos de Dios.
Nunca los tuve de a dos,
un poco por no repartir cariño,
y así desde que era niño
siempre de a uno el caballo.
Porque en cuestión del querer
el caballo y la mujer
suelen ponerse celosos,
y es que he visto a tantos mozos
quedar sin guaina y de a pie.
Pero si se tiene fe,
sin ánimo de ofender
tenga de a uno el caballo,
de a dos tenga la mujer.
Lindo animal el caballo,
linda su estampa y pelaje,
lindo verlo en el paisaje
de nuestro campo argentino.
Y linda la cuatro por cuatro,
lindo el aire acomodado,
fuerza bruta y cien caballos
y con turbo, una manada.
Pero fijate si a ver
podes mirarlo a los ojos
sentir calor en su piel
de acero y faros de hiodo.
A ver si en el malezal
por cañadas y andurriales
puede mostrar lo que vale
igual que un solo caballo.
Tu caballo y mi caballo
se conocieron la tarde
que vos viniste a dejarme
tu flor de buena amistad.
Ellos se hicieron hermanos
de potreros y de palenque,
vos y yo fuimos hermanos
de churrascos y agua ardiente.
Y así, entre la guerra y la paz,
destrezas y cabalgatas,
entre ponchos y alpargatas,
entre bastos y caronas,
por corrales y cordeonas,
por remates y subastas,
con botas y con espuelas,
entre cabrestos y suelas, siempre así.
Tu caballo y mi caballo,
rienda firme o rienda suelta,
ayer potros, hoy de vuelta.
Saben cuánto los queremos
y cómo los respetamos,
y que el lugar que le damos
se lo tienen merecidos,
por eso es que son queridos
por criollos y bien paridos,
por gauchos y por cabales.
Si alguno te puso precio
por dar valor a las cosas,
noble caballo argentino,
¡nadie sabe cuánto vales!
Poema de Juan Carlos Jensen
Коне...
Това, което наричате коне,
признавам, че съм виждал няколко,
от дивия кон до вълкоподобния,
яздил съм повече от един
през тези Божии полета.
Никога не съм имал два,
отчасти, за да не споделям обич,
и затова, откакто бях дете,
винаги по един кон.
Защото, когато става въпрос за любов,
конете и жените
са склонни да ревнуват,
и съм виждал толкова много млади мъже
да останат без любима и пеша.
Но ако имате вяра,
без да искате да обидите,
имайте един кон,
имайте две жени.
Конят е красиво животно,
красив е външният му вид и козината му,
красиво е да го видите в пейзажа
на нашата аржентинска провинция.
И задвижването на четирите колела е красиво,
красиво е удобното возене,
грубата сила и сто конски сили,
а с турбо, цяло стадо.
Но вижте дали можете да го погледнете в очите, да усетите топлината по кожата му, стоманените му фарове.
Виж дали в гъсталака, през дерета и странични пътища, той може да покаже стойността си, точно като един кон.
Твоят кон и моят кон се срещнаха в следобеда, в който дойде да ми оставиш цветето си на истинско приятелство.
Те станаха братя по пасища и кошари, ти и аз бяхме братя по барбекюта и агуардиенте.
И така, между война и мир, умения и езда, между пончо и еспадрили, между седла и одеяла, през кошари и рязане на въжета, през търгове и продажби, с ботуши и шпори, между оглавници и подметки, винаги така.
Твоят кон и моят кон, с твърд или хлабав повод, вчера жребчета, днес отново обратно.
Те знаят колко много ги обичаме
и колко много ги уважаваме,
и че мястото, което им даваме,
е заслужено,
ето защо са обичани
от местните и истинските синове,
от гаучосите и от всички.
Ако някой те цени
защото цениш нещата,
благороден аржентински кон,
никой не знае истинската ти стойност!
Стихотворение от Хуан Карлос Йенсен
