No eres solo mi amor,
eres mi sol en los días más oscuros,
una luz que nace dentro de mí,
incluso cuando todo en mi mundo se desmorona.
Eres mi inspiración,
mi corazón que tiembla,
cuando susurras mi nombre en el silencio.
Cada sonrisa tuya es una danza estrellada,
una chispa suave que desgarra la noche,
y me quedo bajo el cielo
preguntándome cómo es posible
que una sonrisa pueda salvarme de mí misma.
Tu presencia es música,
una melodía que nunca muere,
incluso cuando la tristeza me abraza
y me arrastra al fondo.
Eres la canción que me trae de vuelta.
Te adoro porque eres más que un sueño,
eres la magia que no se puede explicar,
pero que se siente como una emoción,
como un dolor dulce,
como un fuego que arde,
pero nunca se apaga.
Eres el milagro que me hace
creer en algo más grande que yo,
incluso cuando mi mundo se desmorona en silencio.
Contigo, mi mundo es perfecto,
no porque esté libre de pecado,
sino porque tú estás en él.
Y si alguna vez te pierdo,
vagaré por el tiempo
como una sombra buscando su luz.
Porque no eres solo mi amor,
eres todo lo que duele,
todo lo que sana,
y todo lo que me hace
querer seguir viviendo.
- D. Simeonov
Ти не си просто любовта ми —
ти си моето слънце в най-мрачните дни,
светлина, която се ражда в мен,
дори когато всичко в света ми се разпада.
Ти си моето вдъхновение,
моето сърце, което трепери,
когато прошепнеш името ми в тишината.
Всяка твоя усмивка е звезден танц —
нежна искра, която разкъсва нощта,
а аз стоя под небето
и се чудя как е възможно
една усмивка да ме спасява от самия мен.
Присъствието ти е музика —
мелодия, която не стихва,
дори когато тъгата ме прегръща
и ме дърпа към дъното.
Ти си песента, която ме връща обратно.
Обожавам те, защото си повече от мечта —
ти си магията, която не се обяснява,
а се усеща като трепет,
като болка, която е сладка,
като огън, който гори,
но никога не изгаря.
Ти си чудото, което ме кара
да вярвам в нещо по-голямо от мен,
дори когато светът ми се разпада на тишина.
С теб светът ми е съвършен —
не защото е безгрешен,
а защото в него има теб.
И ако някога те загубя,
ще се скитам през времето
като сянка, която търси своята светлина.
Защото ти не си просто любовта ми —
ти си всичко, което боли,
всичко, което лекува,
и всичко, което ме кара
да искам да остана жив.
- Д.Симеонов
