Ехото на часовете Часовникът не спря безмилостния си марш, докато любовта вярваше в средата; това, което някога беше неизбежен огън, днес е огън, който прегръща. Закъсня, нощта е дълбока, думите се губят в необятността, докато това разстояние ни залива със студената тишина на реалността. Всеки километър е буца в гърлото, бездна, която не може да бъде преодоляна, въздухът е кратък и отсъствието плаши, когато любовта ни е все още топла.
Ще палиш огън, за да я намериш. Ще хвърляш спомени като дърва, ще ги
слушаш как пукат, как горят, как се превръщат в пепел, а тя — не. Тя ще стои в
пламъка, в онзи миг преди да угасне, където болката е най‑истинска.
И всяка нощ надежди ще гориш в познатите, изгладени постели, където
тялото ти помни какво е било да не си сам. Ще се обръщаш към празното място до
себе си и ще се чудиш как може тишината да тежи повече от липсата на въздух.
Ще бъде там — в ръцете им добри, в
спокойното им дишане до тебе, в начина, по който ще те прегръщат, без да знаят,
че прегръщат само сянката ти. Ще те обичат — но ти ще усещаш как любовта им се
разбива в стените, където тя още живее.
Ще ти горчи… закуската в леглото, вкусът им нежен, усмивките им, които не
стигат до онова място в теб, където тя е оставила последната си дума. Ще се
усмихваш вежливо, а отвътре ще се разпадаш на тишини и недоизречени спомени.
И изгревът ще ти се стори страшно сив —
като ден, в който няма смисъл да отваряш очи. Ще гледаш небето и ще се чудиш
Ще вземеш душ. И пак ще я измислиш — от
капките по кожата, от парата по огледалото, от онзи миг, в който водата се
стича по гърдите ти точно както някога се стичаше тъгата ѝ. Ще я измислиш отново
— по‑красива, по‑далечна, по‑невъзможна. И ще разбереш, че някои хора си
Tuya Sentirme así sometida a ti, ser tu esclava, sentir como tu lengua la pasas por mis labios, es una perturbante delicia. Se que me tienes a tus pies, are todo lo que me digas no puedo resistirme a está sensación que me heces sentir. Todo mi cuerpo se extremese de solo pensar lo que aremos y yo así sumisa, se que me tienes atada a tus deseos. Dime lo que quieres te cumpliré todos tus caprichos, porque se que ya no me puedo soltar y me gusta sentirte así. Se que al permitirte hacerme lo que tu desees, yo también podré disfrutar cada parte de ti. Xinia Picado Costa Rica D. R. A
Título: Te olvido o espero
Qué difícil a sido olvidarte, me siento extraña. Quiero romper estas cadenas qué me atan a ti y se me hace difícil. Una parte de mi te quiere olvidar, pero otra sueña con recuperarte y mientras tanto me voy perdiendo, desapareciendo en esa puerta abierta. Sucumbo por el dolor y veo la puerta abierta a nuevas oportunidades, pero estoy en tu prisión. Me digo a mi misma que tengo que dejarte ir, que ya no tienes que ocupar este lugar. Pero mi mente sigue insistente recordando cada momento vivido a tu lado. Y me pregunto si podré renunciar a ti y me veo perdida en el limbo de tu amor. Autora :Xinia Picado Costa Rica 16/05/2026Soy Un alma sin rostro mi corazón! Un tanto roto. Soy Palabras no pronunciadas que mis letras delata. Soy Aroma de suave fragancia y...
