Como estas _ D Simeonov

 

изплаши, и сяда до теб като стар познат, който не знае дали е добре дошъл. Как си — дали нощите ти са дълги, дали тъмнината понякога те прегръща твърде силно, дали сърцето ти се свива като лист, който есента е забравила да пусне. Дали и ти понякога гледаш в прозореца и търсиш отражение, което не е там, но ти липсва така, сякаш е било. Аз те нося в мислите си като тиха болка, като рана, която не кърви, но никога не зараства. И колкото повече се опитвам да те забравя, толкова по-дълбоко се впиваш в онези места в мен, където думите не стигат. Моя мила непозната приятелко, ако знаеш само колко често те измислям отново и отново — със същата тъга в очите, със същата крехкост в гласа, със същата нежност, която никой не е заслужил, а ти — най-малко от всички, защото никога не си ме молила да те обичам така. И все пак го правя. Тихо. Болезнено. Без право. Без име. Без обещание. Понякога си представям, че ако някога се срещнем, ще те позная по тъгата — по онзи поглед, в който има повече самота, отколкото един живот може да побере. И ще ми се прииска да ти кажа всичко, което нося в себе си, но ще замълча, защото думите ще бъдат твърде тежки за крехките ти ръце. Как си, моя мила непозната приятелко, дали усещаш понякога как една мисъл се плъзва към теб като хладен вятър, който не знае дали да те погали или да те остави на мира. Това съм аз — някъде далеч, някъде невидим, някъде ненужен, а все пак — болезнено свързан с теб по начин, който не мога да обясня. - Д. Симеонов