NO PUEDO...
No puedo sanar la herida que hay en ti. Pero puedo sentarme en silencio junto a tu dolor, como una luz que no te ciega, sino que solo ilumina el camino de regreso a ti mismo. Puedo ser el silencio que no te asusta, sino que te abraza como una suave manta en la noche más larga. Puedo ser las manos que no tocan tus heridas, sino que solo las protegen, como sostener a un pájaro que aún tiembla de miedo. Puedo ser la voz que no insiste en que olvides, sino que te susurra que está bien recordar y seguir adelante. No solo estás roto, eres frágil de esa hermosa manera en que las cosas que vale la pena conservar son frágiles. Hay una luz en ti que solo se muestra cuando alguien mira con suficiente atención. Y yo observo. Veo cómo tu dolor se encoge cuando se nombra con ternura. Veo cómo tus heridas respiran cuando alguien no las juzga. Veo cómo tu alma se relaja cuando sabe que está a salvo. Puedo hacerte creer que hay alguien que ama exactamente eso: la quietud, la vulnerabilidad, la autenticidad. Hay corazones que no temen a las grietas, sino que las besan como una promesa. Y si un día sonríes como si el mundo volviera a ser suave, sabré que no te curé; solo estuve ahí para ti hasta que te permitiste creer que incluso los rotos tienen a alguien a quien amar.
Не мога… Не мога да излекувам счупеното в теб. Но мога да седна тихо до болката ти, като светлина, която не заслепява, а само очертава пътя обратно към себе си. Мога да бъда тишината, която не те плаши, а те прегръща като меко одеяло в най-дългата нощ. Мога да бъда ръцете, които не докосват раните ти, а само ги пазят — като да държиш птица, която още трепери от страх. Мога да бъда гласът, който не настоява да забравиш, а ти шепне, че е позволено да помниш и въпреки това да продължиш напред. Ти не си просто счупена — ти си крехка по онзи красив начин, по който са крехки нещата, които си струва да пазиш. В теб има светлина, която се вижда само когато някой погледне достатъчно внимателно. И аз гледам. Виждам как болката ти се свива, когато я назоват с нежност. Виждам как раните ти дишат, когато някой не ги съди. Виждам как душата ти се отпуска, когато разбере, че е в безопасност. Мога да те накарам да повярваш, че има кой да обича точно това — тихото, ранимото, истинското. Че има сърца, които не се плашат от пукнатини, а ги целуват като обещание. И ако някой ден се усмихнеш така, сякаш светът отново е мек, ще знам, че не съм те излекувал — само съм бил до теб, докато сама си позволиш да повярваш, че и счупените има кой да ги обича. - Д.Симеонов
0 comments:
Publicar un comentario