Целия мой свят… Не мога да ти дам целия свят — онзи свят, който блести отдалеч, но отблизо е пълен с празни улици, с хора, които се усмихват, а вътре в себе си се разпадат. Свят, в който любовта понякога е само дума, която някой изрича, за да не остане сам. Свят, в който щастието е като птица — каца за миг и отлита, преди да успееш да протегнеш ръка. Но мога да ти дам моя свят — малък, тих, понякога тъжен до болка, понякога празен като стая, в която никой не се е връщал от години. Мога да ти дам дните си — онези, в които се будя със свито гърло и с мисълта, че пак ще мине още един ден без да чуя гласа ти. Мога да ти дам нощите си — дълги като зими, в които тъмнината тежи като неизпратено писмо. Нощи, в които търся светлина, а намирам само спомени — твърде ярки, твърде живи, твърде болезнени. Мога да ти дам сърцето си — с всичките му рани, с всичките му страхове, с онзи тих плач, който никой не чува, освен тишината. Мога да ти дам мечтите си — дори онези, които никога няма да се сбъднат, защото в тях има място за теб, а това е достатъчно, за да ги пазя. Мога да ти дам тъгата си — не като товар, а като доказателство, че си оставил следа, която не мога да изтрия. Не мога да ти дам вселената — тя е твърде далечна, твърде студена, твърде безразлична. Но мога да ти дам света, в който ти си болката, и лекът, и липсата, и надеждата. Света, в който всичко, което боли, носи твоето име. - Д.Симеонов
0 comments:
Publicar un comentario