Очите ти - Tus ojos

 

Очите ти В очите ти звездите оживяват, но всяка светлина е рана — блести, но парѝ, сякаш небето само си спомня колко пъти сме се губили. Нощта разплита шепота ни бавно, като нишка от забравена дреха, която още пази мириса на двама, които са се обичали твърде силно, за да останат цели. Всяка твоя усмивка е песен, но в нея има тъга, която само аз разбирам — тъга, която трепери като струна, когато произнасям името ти наум. Любовта ни — вятър, що прелита, но в този вятър има пепел, има спомени, които режат, има мигове, които още горят като въглени под кожата ми. Сърцето ми твоето име шепне — понякога тихо като молитва, понякога силно като вик, който морето поглъща, но никога не връща обратно. Вълните се разбиват, но носят твоя образ — размазан, далечен, и все пак единствено истински. И аз вървя към него, дори когато знам, че ще ме удави. И ако времето ни раздели, ако светът ни разкъса на две, ако пътищата ни станат чужди — знай, че в мен ще останеш. Не като спомен, а като пулс, като белег, като тиха болка, която не искам да лекувам. Защото ти си онова сърце, което нося в себе си, дори когато моето отдавна е спряло да бие. - Д.Симеонов Tus ojos En tus ojos las estrellas cobran vida, pero cada luz es una herida: brilla, pero quema, como si el cielo solo recordara cuántas veces nos hemos perdido. La noche desentraña lentamente nuestros susurros, como un hilo de una prenda olvidada que aún conserva el aroma de dos que se amaron demasiado para permanecer completos. Cada sonrisa tuya es una canción, pero en ella hay una tristeza que solo yo entiendo: una tristeza que tiembla como una cuerda cuando pronuncio tu nombre en mi mente. Nuestro amor: un viento que pasa volando, pero en este viento hay cenizas, hay recuerdos que cortan, hay momentos que aún arden como brasas bajo mi piel. Mi corazón susurra tu nombre, a veces en voz baja como una plegaria, a veces fuerte como un grito que el mar engulle, pero que nunca regresa. Las olas rompen, pero llevan tu imagen, borrosa, distante, y sin embargo, la única verdadera. Y camino hacia ella, aun sabiendo que me ahogará. Y si el tiempo nos separa, si el mundo nos parte en dos, si nuestros caminos se vuelven extraños, debes saber que permanecerás en mí. No como un recuerdo, sino como un latido, como una cicatriz, como un dolor silencioso que no quiero sanar. Porque eres ese corazón que llevo dentro, incluso cuando el mío hace tiempo que dejó de latir. - D. Simeonov