„Плачи с глас…Llora_Генчо Динев

 

Llora «Llora a voz en grito… No escondas tu dolor tras el silencio. No contengas tus lágrimas, como si tuvieras que mostrarte fuerte ante el mundo. Yo estoy aquí… Y no huiré de ti cuando tu alma se desmorone. Te miro a los ojos… Veo todo lo que callas. Veo el cansancio de tener que ser fuerte para todos, mientras nadie ha sido fuerte para ti. Veo las noches en las que te has dormido con dolor en el pecho y una sonrisa en la cara, para que no te hicieran preguntas. Llora… Libérate. Deja que cada lágrima borre la traición de alguien, la ausencia de alguien, la frialdad de alguien. No tengas miedo de derrumbarte delante de mí. A veces, las almas más bellas son las que más han llorado. Mírame a los ojos y hazlo… Desahoga todo el peso que llevas encima. Todas las palabras no dichas. Todos esos «estoy bien» tras los que te has estado muriendo en silencio. Yo no te juzgaré. Me quedaré. Me quedaré en silencio contigo, si es necesario. Te cogeré de la mano hasta que la tormenta que hay en ti se calme. Porque a veces una persona no necesita que la salven… Sino solo a alguien que se quede mientras llora.»

„Плачи с глас…

Не крий болката си зад тишината.

Не стискай сълзите така, сякаш трябва да бъдеш силна пред света.

Аз съм тук…

И няма да избягам от теб, когато душата ти се разпада.

Гледам те в очите…

Виждам всичко, което премълчаваш.

Виждам умората от това да бъдеш силна за всички, докато никой не е бил силен за теб.

Виждам нощите, в които си заспивала с болка в гърдите и усмивка върху лицето, за да не задават въпроси.

Плачи…

Освободи се.

Нека всяка сълза отмие нечие предателство, нечие отсъствие, нечия студенина.

Не се страхувай от това да се счупиш пред мен.

Понякога най-красивите души са тези, които са плакали най-много.

Погледни ме в очите и го направи…

Излей цялата тежест, която носиш.

Всичките неизказани думи.

Всички „добре съм“, зад които си умирала тихо.

Аз няма да те съдя.

Ще остана.

Ще мълча с теб, ако трябва.

Ще държа ръката ти, докато бурята в теб утихне.

Защото понякога човек не се нуждае от спасение…

А само от някой, който да остане, докато плаче.“

G.D.Str