Ехото на часовете Часовникът не спря безмилостния си марш, докато любовта вярваше в средата; това, което някога беше неизбежен огън, днес е огън, който прегръща. Закъсня, нощта е дълбока, думите се губят в необятността, докато това разстояние ни залива със студената тишина на реалността. Всеки километър е буца в гърлото, бездна, която не може да бъде преодоляна, въздухът е кратък и отсъствието плаши, когато любовта ни е все още топла.
0 comments:
Publicar un comentario