La Buscaras

 

Ще я търсиш…

Ще я търсиш в очите на другите жени, в онзи кратък, измамен блясък, който за миг ще ти прошепва, че може пак да я намериш. Ще гледаш дълго — до парене — и пак ще виждаш само празни отражения, сякаш светът е огледало, в което тя е последната останала светлина.

Ще палиш огън, за да я намериш. Ще хвърляш спомени като дърва, ще ги

слушаш как пукат, как горят, как се превръщат в пепел, а тя — не. Тя ще стои в

пламъка, в онзи миг преди да угасне, където болката е най‑истинска.

И всяка нощ надежди ще гориш в познатите, изгладени постели, където

тялото ти помни какво е било да не си сам. Ще се обръщаш към празното място до

себе си и ще се чудиш как може тишината да тежи повече от липсата на въздух.

Ще бъде там — в ръцете им добри, в

спокойното им дишане до тебе, в начина, по който ще те прегръщат, без да знаят,

че прегръщат само сянката ти. Ще те обичат — но ти ще усещаш как любовта им се

разбива в стените, където тя още живее.

Ще ти горчи… закуската в леглото, вкусът им нежен, усмивките им, които не

стигат до онова място в теб, където тя е оставила последната си дума. Ще се

усмихваш вежливо, а отвътре ще се разпадаш на тишини и недоизречени спомени.

И изгревът ще ти се стори страшно сив —

като ден, в който няма смисъл да отваряш очи. Ще гледаш небето и ще се чудиш

как може светлината да боли.

Ще вземеш душ. И пак ще я измислиш — от

капките по кожата, от парата по огледалото, от онзи миг, в който водата се

стича по гърдите ти точно както някога се стичаше тъгата ѝ. Ще я измислиш отново

— по‑красива, по‑далечна, по‑невъзможна. И ще разбереш, че някои хора си

тръгват, но никога не напускат.

Leer más

Fuego Ardiente...

 

Fuego Ardiente... Fuego en la distancia. El sexo contigo, incluso virtual, es supremo, un abismo de fuego donde no existe el freno, solo amor; siento tu cuerpo deslizándose sobre el mío, borrando la distancia que nos separa.Te desplazas lento sobre cada una de mis curvas, mientras me acaricias con tus suaves manos, tus deseos me perturban; me besas con la fuerza de una tormenta de enero, me quemas la piel con tu delirio amor. No existen distancias, ni muros, ni leyes, en este reino de luz somos los reyes; te entregas por completo a mí a la distancia, llenando el vacío con tu pura fragancia., fragancia que disfruto con mi boca, somos dos almas que cruzaron su suerte, desafiando al destino prohibido, con un lazo más fuerte que la muerte. Es un fuego que quema por dentro, un secreto que habita en nuestra piel, que se transforma en amor, tu boca penetra en mi cuerpo disfrutando del puro amor, y yo voy al encuentro de tu néctar de miel que mana de la parte mas profunda de tu cuerpo. No importan si es de dia o de noche, en mis ojos los rumbos son puros y el miedo en cenizas quedó. Amor ardiente, llama divina, que purifica y devora a la vez, eres la rosa que esconde la espina, la eterna promesa que vuelve a nacer. Somos fuego ardiente... Fuego en la distancia. Eres mi mor ardiente, mi llama divina, que purifica y me devora a la vez. fibproducciones

Leer más

TUYA Xinia Picado

Tuya Sentirme así sometida a ti, ser tu esclava, sentir como tu lengua la pasas por mis labios, es una perturbante delicia. Se que me tienes a tus pies, are todo lo que me digas no puedo resistirme a está sensación que me heces sentir. Todo mi cuerpo se extremese de solo pensar lo que aremos y yo así sumisa, se que me tienes atada a tus deseos. Dime lo que quieres te cumpliré todos tus caprichos, porque se que ya no me puedo soltar y me gusta sentirte así. Se que al permitirte hacerme lo que tu desees, yo también podré disfrutar cada parte de ti. Xinia Picado Costa Rica D. R. A

Leer más

Te olvido o te espero - Xinia Picado

 Título: Te olvido o espero

Qué difícil a sido olvidarte, me siento extraña. Quiero romper estas cadenas qué me atan a ti y se me hace difícil. Una parte de mi te quiere olvidar, pero otra sueña con recuperarte y mientras tanto me voy perdiendo, desapareciendo en esa puerta abierta. Sucumbo por el dolor y veo la puerta abierta a nuevas oportunidades, pero estoy en tu prisión. Me digo a mi misma que tengo que dejarte ir, que ya no tienes que ocupar este lugar. Pero mi mente sigue insistente recordando cada momento vivido a tu lado. Y me pregunto si podré renunciar a ti y me veo perdida en el limbo de tu amor. Autora :Xinia Picado Costa Rica 16/05/2026

      

Leer más

Todo mi mundo D Simeonov

 

Целия мой свят… Не мога да ти дам целия свят — онзи свят, който блести отдалеч, но отблизо е пълен с празни улици, с хора, които се усмихват, а вътре в себе си се разпадат. Свят, в който любовта понякога е само дума, която някой изрича, за да не остане сам. Свят, в който щастието е като птица — каца за миг и отлита, преди да успееш да протегнеш ръка. Но мога да ти дам моя свят — малък, тих, понякога тъжен до болка, понякога празен като стая, в която никой не се е връщал от години. Мога да ти дам дните си — онези, в които се будя със свито гърло и с мисълта, че пак ще мине още един ден без да чуя гласа ти. Мога да ти дам нощите си — дълги като зими, в които тъмнината тежи като неизпратено писмо. Нощи, в които търся светлина, а намирам само спомени — твърде ярки, твърде живи, твърде болезнени. Мога да ти дам сърцето си — с всичките му рани, с всичките му страхове, с онзи тих плач, който никой не чува, освен тишината. Мога да ти дам мечтите си — дори онези, които никога няма да се сбъднат, защото в тях има място за теб, а това е достатъчно, за да ги пазя. Мога да ти дам тъгата си — не като товар, а като доказателство, че си оставил следа, която не мога да изтрия. Не мога да ти дам вселената — тя е твърде далечна, твърде студена, твърде безразлична. Но мога да ти дам света, в който ти си болката, и лекът, и липсата, и надеждата. Света, в който всичко, което боли, носи твоето име. - Д.Симеонов

Leer más