Te olvido o te espero - Xinia Picado

 Título: Te olvido o espero

Qué difícil a sido olvidarte, me siento extraña. Quiero romper estas cadenas qué me atan a ti y se me hace difícil. Una parte de mi te quiere olvidar, pero otra sueña con recuperarte y mientras tanto me voy perdiendo, desapareciendo en esa puerta abierta. Sucumbo por el dolor y veo la puerta abierta a nuevas oportunidades, pero estoy en tu prisión. Me digo a mi misma que tengo que dejarte ir, que ya no tienes que ocupar este lugar. Pero mi mente sigue insistente recordando cada momento vivido a tu lado. Y me pregunto si podré renunciar a ti y me veo perdida en el limbo de tu amor. Autora :Xinia Picado Costa Rica 16/05/2026

      

Leer más

Todo mi mundo D Simeonov

 

Целия мой свят… Не мога да ти дам целия свят — онзи свят, който блести отдалеч, но отблизо е пълен с празни улици, с хора, които се усмихват, а вътре в себе си се разпадат. Свят, в който любовта понякога е само дума, която някой изрича, за да не остане сам. Свят, в който щастието е като птица — каца за миг и отлита, преди да успееш да протегнеш ръка. Но мога да ти дам моя свят — малък, тих, понякога тъжен до болка, понякога празен като стая, в която никой не се е връщал от години. Мога да ти дам дните си — онези, в които се будя със свито гърло и с мисълта, че пак ще мине още един ден без да чуя гласа ти. Мога да ти дам нощите си — дълги като зими, в които тъмнината тежи като неизпратено писмо. Нощи, в които търся светлина, а намирам само спомени — твърде ярки, твърде живи, твърде болезнени. Мога да ти дам сърцето си — с всичките му рани, с всичките му страхове, с онзи тих плач, който никой не чува, освен тишината. Мога да ти дам мечтите си — дори онези, които никога няма да се сбъднат, защото в тях има място за теб, а това е достатъчно, за да ги пазя. Мога да ти дам тъгата си — не като товар, а като доказателство, че си оставил следа, която не мога да изтрия. Не мога да ти дам вселената — тя е твърде далечна, твърде студена, твърде безразлична. Но мога да ти дам света, в който ти си болката, и лекът, и липсата, и надеждата. Света, в който всичко, което боли, носи твоето име. - Д.Симеонов

Leer más

Eres parte de mi vida

 

Като морето. Любов, дълбока като морето. Спокойна и спокойна, носеща ми мир. Любов настояща, без отсъствие. Нежна, мила и защо не, любяща.

Вечна любов, без вкуса на забравата. Нека неговият път бъде моят път, господар на всичките ми фантазии. Нека бъде днес и също и утре, нека не води до отчаяние. Любов на славата, любов на двама, обединени в едно чувство, без борбата на егото. Да бъдеш просто автентичен. Любов на душа, която не знае нищо за историята, но знае всяка тайна в любовта. Любов на рибар, който се наслаждава на пейзажа, чувства, че е морето. То не му е чуждо; той знае, че е част от едно цяло и това цяло е Любовта. С малко въпроси или съмнения, Любовта е проста и спокойна. Не го усложнявай, просто обичай и обичай ме. Kato moreto. Lyubov, dŭlboka kato moreto.

Leer más

SIEMPRE JUNTOS

 

SIEMPRE JUNTOS

Hemos viajado por el universo durante eones,

a veces juntos, a veces separados.

Hemos llorado por nuestra fugaz ausencia,

ocultos tras el sol de alguna galaxia lejana.

Hemos reído juntos, colgando de la cola de un cometa,

y nos hemos amado, ocultos tras alguna nebulosa.

Mil veces nos hemos despedido y mil veces nos hemos reencontrado,

y tantas otras veces nos hemos cruzado sin reconocernos.

El tiempo se agota y la evolución llega a su fin;

quizás este sea nuestro último viaje.

Estoy aquí, de pie en este pequeño planeta,

esperando que el universo decida.

Te reconoceré; aún recuerdo tu luz, tu aroma,

y recuerdo tu esencia, que también es mía.

Quizás nos volvamos a encontrar en este plano,

o quizás sea en el viaje de regreso, como esferas,

viajando velozmente por la galaxia,

y allí juntos jugaremos como siempre,

a ver quién llega primero a casa.

SIEMPRE JUNTOS

Leer más

Hullas

 

„Не ходи там, където води пътят, иди там, където няма път и остави своя собствен отпечатък.“

Ще продължа да вярвам, дори когато хората губят надежда, а аз съм дълбоко наранен...

Ще продължа да давам любов, дори когато другите сеят омраза, отказват да приемат любовта ми, мамят ме и ме лъжат...

Ще продължа да градя, дори когато другите разрушават...

Ще продължа да говоря за мир, дори сред войната, защото най-мощната сила е любовта...

Ще продължа да блестя със светлина, дори в тъмнината, за да помогна на другите да видят пътя...

Ще продължа да сея семена, дори когато другите тъпчат и съсипват реколтата...

Ще продължа да викам, дори когато другите мълчат; Ще викам, за да защитавам правата на всяко човешко същество, защото всички ние сме, всички ние, Божието творение...

Ще продължа да рисувам усмивки по просълзените лица, за да се превърнат в перли на щастието...

Ще предавам облекчение, когато видя болка, причинена единствено от любов...

Ще давам причини за радост там, където има само тъга, за да може всеки да бъде малко по-щастлив всеки ден...

Ще споделям вяра с онези, които са изоставени, и ще вдигам ръцете на онези, които са се отказали...

Защото сред пустошта винаги ще има дете, което ни гледа с надежда, очаквайки нещо от нас, и именно в този момент трябва да покажем, че това може да се направи...

Защото дори сред бурята слънцето проблясва в някой ъгъл и дори насред пустинята расте растение, просто за да ни покаже, че за Бог нищо не е невъзможно или окончателно.

Винаги ще има птица, която да ни пее, дете, което да ни се усмихне, и пеперуда, която да ни предложи красотата си.

Но ако един ден видиш, че вече не продължавам, че вече не се усмихвам или че замълчавам, може би това е защото животът ме е ударил твърде силно и съм бил тежко ранен. Приближи се и ме прегърни или ми се усмихни; това ще бъде достатъчно.

„Не ходи там, където води пътят, отиди там, където няма пътека и остави своя собствен отпечатък.“

Leer más

Saciame de tus besos

 

Saciame de tus besos Bésame hasta saciarme de tus besos, esa tu forma de hacerlo me derrito entre tus brazos. Eres hoguera qué enciende mi cuerpo, un beso tuyo me lleva a las alturas y allí me quiero quedar. Te amo eso es indudable y no solo quiero un beso...quiero muchos, miles de ellos. Que active cada parte de mi ser. Besos envueltos en deseo y pasión, quiero sentir esa necesidad de tus labios en los míos. Bésame... bésame mucho y que nunca se apague está entrega tuya y mía, porque así a tu lado quiero siempre vivir. Derechos Reservados Autora Autora :Xinia Picado País :Costa Rica

.

Leer más

„Плачи с глас…Llora_Генчо Динев

 

Llora «Llora a voz en grito… No escondas tu dolor tras el silencio. No contengas tus lágrimas, como si tuvieras que mostrarte fuerte ante el mundo. Yo estoy aquí… Y no huiré de ti cuando tu alma se desmorone. Te miro a los ojos… Veo todo lo que callas. Veo el cansancio de tener que ser fuerte para todos, mientras nadie ha sido fuerte para ti. Veo las noches en las que te has dormido con dolor en el pecho y una sonrisa en la cara, para que no te hicieran preguntas. Llora… Libérate. Deja que cada lágrima borre la traición de alguien, la ausencia de alguien, la frialdad de alguien. No tengas miedo de derrumbarte delante de mí. A veces, las almas más bellas son las que más han llorado. Mírame a los ojos y hazlo… Desahoga todo el peso que llevas encima. Todas las palabras no dichas. Todos esos «estoy bien» tras los que te has estado muriendo en silencio. Yo no te juzgaré. Me quedaré. Me quedaré en silencio contigo, si es necesario. Te cogeré de la mano hasta que la tormenta que hay en ti se calme. Porque a veces una persona no necesita que la salven… Sino solo a alguien que se quede mientras llora.»

„Плачи с глас…

Не крий болката си зад тишината.

Не стискай сълзите така, сякаш трябва да бъдеш силна пред света.

Аз съм тук…

И няма да избягам от теб, когато душата ти се разпада.

Гледам те в очите…

Виждам всичко, което премълчаваш.

Виждам умората от това да бъдеш силна за всички, докато никой не е бил силен за теб.

Виждам нощите, в които си заспивала с болка в гърдите и усмивка върху лицето, за да не задават въпроси.

Плачи…

Освободи се.

Нека всяка сълза отмие нечие предателство, нечие отсъствие, нечия студенина.

Не се страхувай от това да се счупиш пред мен.

Понякога най-красивите души са тези, които са плакали най-много.

Погледни ме в очите и го направи…

Излей цялата тежест, която носиш.

Всичките неизказани думи.

Всички „добре съм“, зад които си умирала тихо.

Аз няма да те съдя.

Ще остана.

Ще мълча с теб, ако трябва.

Ще държа ръката ти, докато бурята в теб утихне.

Защото понякога човек не се нуждае от спасение…

А само от някой, който да остане, докато плаче.“

G.D.Str

Leer más

Y obraste milagros de amor en mí…

 

Y obraste milagros de amor en mí…

Y obraste milagros de amor en mí, y no sé cómo sucedió; llegó como una suave brisa, como el recuerdo de una vida que no viví, pero que he estado esperando toda la eternidad.

Mi mundo se puso patas arriba, en un instante, en un suspiro, en silencio. Convertiste en magia todo lo que me dolió, y mi dolor se convirtió en un hogar donde encendiste una vela.

En amor, mi corazón te buscó y cantó… Una canción triste, una canción tierna, una canción que me desgarra porque es para ti, y te has ido.

Una canción que me abraza como una noche que nunca termina, como un abrazo que nunca he sentido, pero que mi alma conocía incluso antes de nacer.

La locura surgió: pensamiento tras pensamiento, cada momento para ti, cada respiración para ti, cada dolor, tuyo.

No eres un mago, pero me hiciste volar, creer que existe un lugar donde uno no está solo, donde el amor no es un sueño, sino una mano que te sostiene.

Pero tu mano está lejos, y yo extiendo la mía hacia el vacío.

La luna me acompaña cada noche en tus brazos que nunca me han abrazado. Iluminas un camino estrellado, lleno de sueños que no me atrevo a pronunciar, porque duelen.

Hueles a felicidad, sin haberte tocado. Tu imagen brilla en mí, sin haberte visto. Y es aterrador: cómo mi alma te reconoció, cómo te aceptó, cómo te llamó «destino», antes incluso de que yo tuviera derecho a llamarte «mío».

Y si algún día preguntan qué es el amor, diré: «El amor es aquel que nunca te toma de la mano, pero te sostiene el corazón».

Y si preguntan qué es el dolor, susurraré tu nombre. - D. Simeonov

А твориш в мене чудеса любовни..

А твориш в мене чудеса любовни, а аз не знам как стана — долетя като полъх нежен, като спомен от живот, който не съм живял, но съм чакал цяла вечност.

Светът ми преобърна — в миг, в дъх, в тишина. Магия направи от всичко, което някога ме е боляло, и болката ми стана дом, в който ти запали свещ.

Влюбено сърцето те поиска и запя… Песен тъжна, песен нежна, песен, която ме разкъсва, защото е за теб, а теб те няма.

Песен, която ме обгръща като нощ, която не свършва, като прегръдка, която никога не съм усещал, но душата ми позна още преди да се родя.

Лудост се надигна — мисъл след мисъл, всеки миг за теб, всеки дъх за теб, всяка болка — твоя.

Ти не си вълшебник, а накара ме да летя, да вярвам, че има място, където човек не е сам, където любовта не е сън, а длан, която те държи.

Но дланта ти е далеч, а аз протягам своята в празното.

Луната е с мен всяка нощ в твоите обятия, които никога не са ме прегръщали. Осветяваш път звезден, пълен с мечти, които не смея да изрека, защото болят.

Ухаеш на щастие, без да съм те докосвал. Сияе образът ти в мен, без да съм те видял. И е страшно — как душата ми те позна, как те прие, как те нарече „съдба“, преди да имам право 

Leer más

Suspiros Генчо Динев

 

Suspiros

Soy quien te hace arrodillarte ante mis demonios…

quien provoca una avalancha de sentimientos aquí, en tu pecho.

Quien enciende cada deseo de tu cuerpo y hace arder tu alma en el silencio de la noche.

Soy el Demonio que excita tu piel…

quien llena tus labios de pasión y deja en ellos un sabor a pecado y ternura.

Versos de suspiros se derraman entre nosotros, y las manos de la poesía se deslizan lentamente sobre tu cuerpo, como si fueras la tentación más hermosa jamás creada.

Cierra los ojos y siente el deseo que tengo por ti…

Siente la pasión mientras te desnudo con una mirada, con un aliento, con un toque.

Es una locura cómo te beso… como si el tiempo no existiera.

Te envuelvo en mis besos y te estremeces al sentir mi aliento en tu oído.

Mis manos te recorren lentamente, con avidez, como si buscaran cada secreto oculto bajo tu piel.

Tengo hambre de tu cuerpo…

Te acaricio mientras te beso y siento cómo tu pulso empieza a hablar por ti.

Te amo…

Quiero sentirte no solo con mis manos, sino con mi alma.

Eres mi placer… mi deseo… mi debilidad y mi obsesión.

Me vuelves loco.

Me haces perder la cabeza con un simple escalofrío, con la forma en que cierras los ojos cuando estoy cerca.

Y mis besos despiertan tus sentidos y te hacen olvidar todo lo demás.

Siento que somos uno.

Siento que este momento es único…

No son dos cuerpos, sino dos almas, unidas en una pasión, en una locura, en un deseo que se niega a detenerse.

Anhelo cada parte de ti.

Me encanta seducir tu alma y sentir tu piel de gallina al pensar en mí.

Te hace perder la cabeza… igual que tú me haces perderme en ti.

Quiero satisfacer nuestro deseo… porque dos cuerpos con el mismo deseo no pueden renunciar, solo se rinden al placer de los sentidos, al fuego que los consume.

Perder el juicio… 

Hacer esas locuras que solo nosotros dos sabemos que secretamente deseamos y anhelamos.

Estar solos en un mundo donde solo existen tu aliento, mis manos y la pasión entre nosotros.

Eres mi adicción.

Mi deseo.

Mi obsesión.

Y el pecado en el que me perdería una y otra vez…

G.D.Str

Въздишки

Аз съм този, който те слага на колене пред демоните ми…

онзи, който предизвиква лавина от чувства тук, в гърдите ти.

Онзи, който разпалва всяко едно желание на тялото ти и кара душата ти да гори в тишината на нощта.

Аз съм Демонът, който възбужда кожата ти…

който изпълва устните ти със страст и оставя по тях вкус от грях и нежност.

Стихове от въздишки се разливат между нас, а ръцете на поезията бавно се плъзгат по тялото ти, сякаш си най-красивото изкушение, създавано някога.

Затвори очи и почувствай желанието, което имам към теб…

Почувствай страстта, докато те събличам с поглед, с дъх, с докосване.

Лудо е как те целувам… така, сякаш времето не съществува.

Обгръщам те с моите целувки и потръпваш, когато усетиш дъха ми в ухото си.

Ръцете ми минават през теб бавно, жадно, сякаш търсят всяка тайна, скрита под кожата ти.

Гладен съм за твоето тяло…

Галя те, докато те целувам, и усещам как пулсът ти започва да говори вместо теб.

Обичам те…

Искам да те усетя не само с ръце, а с душата си.

Ти си моето удоволствие… моето желание… моята слабост и моята мания.

Подлудяваш ме.

Караш ме да губя разума си само с едно потръпване, само с начина, по който затваряш очи, когато съм близо до теб.

А моите целувки събуждат сетивата ти и те карат да забравиш всичко извън този миг.

Чувствам се така, сякаш сме едно цяло.

Почувствай, че този момент е уникален…

Това не са две тела, а две души, съединени в една страст, в една лудост, в едно желание, което отказва да бъде спряно.

Жадувам за всяка част от теб.

Обичам, когато съблазнявам душата ти и усещам как настръхваш от мисълта за мен.

Кара те да губиш ума си… както и ти караш мен да се изгубя в теб.

Искам да заситя желанието ни…

защото две тела с едно и също желание не могат да се откажат те само се отдават на удоволствието на сетивата, на огъня, който ги поглъща.

Да загубим преценката си…

Да вършим онези луди неща, които само ние двамата знаем, че тайно искаме и жадуваме.

Да останем сами в свят, в който съществуват само дъхът ти, ръцете ми и страстта между нас.

Ти си моята зависимост.

Моето желание.

Моята мания.

И грехът, в който бих се изгубил отново… и отново.

G.D.Str

Leer más