Es muy probable que nunca volvamos a ver a un futbolista con el impacto, la constancia y el talento de Lionel Messi. Su combinación única de visión de juego, regate, creación de juego y capacidad goleadora durante más de dos décadas lo posiciona, para la gran mayoría de los expertos y fanáticos, como el mejor jugador de la historia del deporte.
Полъх далечен
с усмивки на лято.
Облак-въздишка
във рамка от злато.
Бавно се спуска
ефирно перце,
скача, танцува
във мойте ръце.
Вятърът тихо
нашепва без глас,
спомен за някой
далече от нас...
Птица навярно
над мен е била,
или пък ангел
разперва крила?
Просторът небесен
над мен се разгръща,
а ангелът нежно
с любов ме прегръща!
Автор
Леонида Дончева
Una brisa lejana
con sonrisas de verano.
Un suspiro de nube
en un marco dorado.
Una
pluma etérea desciende lentamente,
salta, danza
en mis manos.
El viento susurra en silencio,
un recuerdo de alguien
lejos de nosotros...
Probablemente un pájaro estaba
sobre mí,
¿o es un ángel
desplegando sus alas?
La inmensidad del cielo
sobre mí
se despliega,
¡y el ángel me abraza con ternura,
con amor!
Autora
Leonida Doncheva
Очите ти В очите ти звездите оживяват, но всяка светлина е рана — блести, но парѝ, сякаш небето само си спомня колко пъти сме се губили. Нощта разплита шепота ни бавно, като нишка от забравена дреха, която още пази мириса на двама, които са се обичали твърде силно, за да останат цели. Всяка твоя усмивка е песен, но в нея има тъга, която само аз разбирам — тъга, която трепери като струна, когато произнасям името ти наум. Любовта ни — вятър, що прелита, но в този вятър има пепел, има спомени, които режат, има мигове, които още горят като въглени под кожата ми. Сърцето ми твоето име шепне — понякога тихо като молитва, понякога силно като вик, който морето поглъща, но никога не връща обратно. Вълните се разбиват, но носят твоя образ — размазан, далечен, и все пак единствено истински. И аз вървя към него, дори когато знам, че ще ме удави. И ако времето ни раздели, ако светът ни разкъса на две, ако пътищата ни станат чужди — знай, че в мен ще останеш. Не като спомен, а като пулс, като белег, като тиха болка, която не искам да лекувам. Защото ти си онова сърце, което нося в себе си, дори когато моето отдавна е спряло да бие. - Д.Симеонов
La Voz de Poeta desde Islas Canarias España
- 
- 
- 
Canarias
Durante dos noches, coincidiendo con el inicio de la luna cuarto menguante de julio, nos reuniremos para escribir desde aquello que terminó, cambió o nunca llegó a ser. Leeremos poesía, compartiremos textos, exploraremos ejercicios de escritura, meditación y movimiento, habitando juntas la palabra para nombrar lo que se va y lo que permanece.
7 y 8 de julio
7:00 PM (México)
Очите ти В очите ти звездите оживяват, но всяка светлина е рана — блести, но парѝ, сякаш небето само си спомня колко пъти сме се губили. Нощта разплита шепота ни бавно, като нишка от забравена дреха, която още пази мириса на двама, които са се обичали твърде силно, за да останат цели. Всяка твоя усмивка е песен, но в нея има тъга, която само аз разбирам — тъга, която трепери като струна, когато произнасям името ти наум. Любовта ни — вятър, що прелита, но в този вятър има пепел, има спомени, които режат, има мигове, които още горят като въглени под кожата ми. Сърцето ми твоето име шепне — понякога тихо като молитва, понякога силно като вик, който морето поглъща, но никога не връща обратно. Вълните се разбиват, но носят твоя образ — размазан, далечен, и все пак единствено истински. И аз вървя към него, дори когато знам, че ще ме удави. И ако времето ни раздели, ако светът ни разкъса на две, ако пътищата ни станат чужди — знай, че в мен ще останеш. Не като спомен, а като пулс, като белег, като тиха болка, която не искам да лекувам. Защото ти си онова сърце, което нося в себе си, дори когато моето отдавна е спряло да бие. - Д.Симеонов Tus ojos En tus ojos las estrellas cobran vida, pero cada luz es una herida: brilla, pero quema, como si el cielo solo recordara cuántas veces nos hemos perdido. La noche desentraña lentamente nuestros susurros, como un hilo de una prenda olvidada que aún conserva el aroma de dos que se amaron demasiado para permanecer completos. Cada sonrisa tuya es una canción, pero en ella hay una tristeza que solo yo entiendo: una tristeza que tiembla como una cuerda cuando pronuncio tu nombre en mi mente. Nuestro amor: un viento que pasa volando, pero en este viento hay cenizas, hay recuerdos que cortan, hay momentos que aún arden como brasas bajo mi piel. Mi corazón susurra tu nombre, a veces en voz baja como una plegaria, a veces fuerte como un grito que el mar engulle, pero que nunca regresa. Las olas rompen, pero llevan tu imagen, borrosa, distante, y sin embargo, la única verdadera. Y camino hacia ella, aun sabiendo que me ahogará. Y si el tiempo nos separa, si el mundo nos parte en dos, si nuestros caminos se vuelven extraños, debes saber que permanecerás en mí. No como un recuerdo, sino como un latido, como una cicatriz, como un dolor silencioso que no quiero sanar. Porque eres ese corazón que llevo dentro, incluso cuando el mío hace tiempo que dejó de latir. - D. Simeonov
🧚♀️ANGELDENTALIFE MUSIC HOUSE🎵🎧 👋Clubhouse. 🇻🇪 Spotyfi ▶️ Angeldentalife. www.angeldentalife.com #angeldentalife
Pasión de amor corre por mis venas, un fuego vivo que quema mis penas, en cada mirada te entrego el mi amor, Eres mi luna llena en la noche oscura, la dulce calma, la hermosa locura de amarte tanto, fuerza del amor que todo lo cambia, lluvia de besos por tu hermoso cuerpo.En este silencio de la noche hacemos el amor con locura y placer, ver el universo es más bello contigo acostado en el jardin, escucha el latido de mi corazon que grita tu nombre, bajo este cielo que todo lo esconde. Cruzo los mares que sale de tu cuerpo, es el gemido de la vida que ya no vendra, te amo amor mio con todo mi alma, eres mi oasion de amor, eres el sol que despierta mi alma. fbroducciones fibproducciones Es la recompensa de la vida que invita a vivir
Pasión de amor desbordante
Petti
Tus labios y los míos dictan la ley, en este refugio donde somos uno solo... Unidos en un beso apasionado lleno de amor.
Xinia
Estos tus besos apasionados me hacen sentirte así tan mío, tan cerca... mi piel se eriza por el contacto de tu cuerpo. Dentro de mi hay un temor a enamorarme, pero también quiero perderme entre tus brazos.
Petti
¿De qué tienes temor?
Qué te acarie con ternura, que toque tus hermosos senos, de amarte como te amo oh de hacerte el amor y que gimas con locura, temes a este fuego que quema los miedos, descubrir que el amor es gozar juntos.
Xinia
Dejaré a un lado el temor, me dejaré llevar por el instinto, perderme en este momento de debilidad, que me recorras, gemir de placer, probar cada parte de ti, disfrutarte plenamente, como si el tiempo apremiará.
Petti
Cuanto ansío que pruebes mi cuerpo y yo probar lo más rico del tuyo, quiero beber de tu orgasmo, fundir mi flujo en tu boca que corra por tus senos. Que está noche no pares de gemir mientras nos amamos hasta llegar a la cúspide del deseo,teniendo a la luna por testigo de nuestro amor.
Xinia
La luna será nuestra única testigo, esa luna que se asoma tímida y no quiere perturbar este momento.Dame de beber de tu dulce miel, qué está noche sea inolvidable, amemonos sin control, dejame seducirte así.
Petti
Yo todo tuyo me entregó por completo, déjame disfrutar tus pechos, dibujar con mis manos tus contornos, dejame besar tus pezones como quien roza un fruto delicado, despertando la piel en vibraciones y recorrer con mi lengua esa parte secreta, la geografía viva de tu cuerpo... donde la noche se vuelve cómplice de nuestra desnudez.
Xinia
Quiero hacerte disfrutar qué sientas mis labios humedecer tú delicioso cuerpo, saciarme poco a poco de ti. Escucharte gemir cuando llego a tu virilidad perfectamente erecta, gozarte a plenitud, hacer que tu lava ardiente queme mis labios gritando tu nombre y te pida más y más.
Pasión de amor desbordante
Derechos Reservados Autores
Dueto
Petti Argentina
Xinia Picado
Costa Rica
Caballos...
Lo que se dice caballos
confieso que he visto alguno,
desde el pangaré al lobuno
supe andar en más de uno
por estos campos de Dios.
Nunca los tuve de a dos,
un poco por no repartir cariño,
y así desde que era niño
siempre de a uno el caballo.
Porque en cuestión del querer
el caballo y la mujer
suelen ponerse celosos,
y es que he visto a tantos mozos
quedar sin guaina y de a pie.
Pero si se tiene fe,
sin ánimo de ofender
tenga de a uno el caballo,
de a dos tenga la mujer.
Lindo animal el caballo,
linda su estampa y pelaje,
lindo verlo en el paisaje
de nuestro campo argentino.
Y linda la cuatro por cuatro,
lindo el aire acomodado,
fuerza bruta y cien caballos
y con turbo, una manada.
Pero fijate si a ver
podes mirarlo a los ojos
sentir calor en su piel
de acero y faros de hiodo.
A ver si en el malezal
por cañadas y andurriales
puede mostrar lo que vale
igual que un solo caballo.
Tu caballo y mi caballo
se conocieron la tarde
que vos viniste a dejarme
tu flor de buena amistad.
Ellos se hicieron hermanos
de potreros y de palenque,
vos y yo fuimos hermanos
de churrascos y agua ardiente.
Y así, entre la guerra y la paz,
destrezas y cabalgatas,
entre ponchos y alpargatas,
entre bastos y caronas,
por corrales y cordeonas,
por remates y subastas,
con botas y con espuelas,
entre cabrestos y suelas, siempre así.
Tu caballo y mi caballo,
rienda firme o rienda suelta,
ayer potros, hoy de vuelta.
Saben cuánto los queremos
y cómo los respetamos,
y que el lugar que le damos
se lo tienen merecidos,
por eso es que son queridos
por criollos y bien paridos,
por gauchos y por cabales.
Si alguno te puso precio
por dar valor a las cosas,
noble caballo argentino,
¡nadie sabe cuánto vales!
Poema de Juan Carlos Jensen
Коне...
Това, което наричате коне,
признавам, че съм виждал няколко,
от дивия кон до вълкоподобния,
яздил съм повече от един
през тези Божии полета.
Никога не съм имал два,
отчасти, за да не споделям обич,
и затова, откакто бях дете,
винаги по един кон.
Защото, когато става въпрос за любов,
конете и жените
са склонни да ревнуват,
и съм виждал толкова много млади мъже
да останат без любима и пеша.
Но ако имате вяра,
без да искате да обидите,
имайте един кон,
имайте две жени.
Конят е красиво животно,
красив е външният му вид и козината му,
красиво е да го видите в пейзажа
на нашата аржентинска провинция.
И задвижването на четирите колела е красиво,
красиво е удобното возене,
грубата сила и сто конски сили,
а с турбо, цяло стадо.
Но вижте дали можете да го погледнете в очите, да усетите топлината по кожата му, стоманените му фарове.
Виж дали в гъсталака, през дерета и странични пътища, той може да покаже стойността си, точно като един кон.
Твоят кон и моят кон се срещнаха в следобеда, в който дойде да ми оставиш цветето си на истинско приятелство.
Те станаха братя по пасища и кошари, ти и аз бяхме братя по барбекюта и агуардиенте.
И така, между война и мир, умения и езда, между пончо и еспадрили, между седла и одеяла, през кошари и рязане на въжета, през търгове и продажби, с ботуши и шпори, между оглавници и подметки, винаги така.
Твоят кон и моят кон, с твърд или хлабав повод, вчера жребчета, днес отново обратно.
Те знаят колко много ги обичаме
и колко много ги уважаваме,
и че мястото, което им даваме,
е заслужено,
ето защо са обичани
от местните и истинските синове,
от гаучосите и от всички.
Ако някой те цени
защото цениш нещата,
благороден аржентински кон,
никой не знае истинската ти стойност!
Стихотворение от Хуан Карлос Йенсен
Soy Un alma sin rostro mi corazón! Un tanto roto. Soy Palabras no pronunciadas que mis letras delata. Soy Aroma de suave fragancia y...
